Добрите стари Плиска и Слънчев бряг

Наскоро имах повод да си спомня случки от моето детство, които са показателни за съществуващите в България порядки през 80-те години на миналия век и в частност – за казармените порядки от онова време.

Баща ми служеше в поделение, което се намираше точно до Поморийския конячен завод. Ако не се лъжа името на завода е “Черноморско злато” и той си съществува до днес. За казармата не съм сигурен, дали съществува.

Разбира се, да сложиш 19-20 годишни войници в близост до хиляди тонове алкохол, никога не е било добро решение – нито в мирно, нито във военно време. От войнишките “запаси”, които периодично биваха разкривани и после разпределяни между офицерите и сержантите, баща ми си беше направил скромно барче с не по малко от 50 бутилки качествен коняк. Разказвал ми е за местата, където са намирали скрити бутилки. Веднъж през лятото на някакъв офицер му щукнало да проверява печката и какво да види вътре – бутилка коняк. Дръпнал той бутилката, но на нейно място от комина паднала втора бутилка. Дръпнал и нея – паднала трета… Коминът до горе бил наблъскан с бутилки коняк.

Друг път пък дежурния решил да провери водоноската – погледнал вътре, отгоре във водата плавали 30-40 конячни етикета, а на дъното кротки лежали бутилките… Имаше дни – разказваше баща ми, когато практически всички войници от поделението се разхождаха наоколо с червени носове и в прекрасно настроение…

Последна снимка на Кадафи

Всички световни медии съобщиха, че полковник Муамар Кадафи е убит днес сутринта в родния си град по време на поредната атака на бунтовниците.

Сваленият либийски диктатор е бил тежко ранен в двата крака и в главата по време на престрелка с подкрепяните от НАТО бунтовници, които атакували конвой близо до крайбрежния град Сирт – съобщи Абдел Маджит Млегта, официален говорител на Либийския Национален Съвет.

Малко по-късно в интернет беше разпространена снимка на обленият в кръв Кадафи, направена от мобилен телефон.

Информацията за смъртта на Кадафи беше потвърдена от министър Махмуд Шамам, който е разговарял днес с бойците, атакували конвоя на Кадафи.

На изборите в Бургас 2011 кмета от управляващата партия ГЕРБ се е погрижил да превърне Бургас в една показна витрина – това заяви в интервю Валери Симеонов, председател на партия Национален Фронт за Спасение на България (НФСБ), кандидат-кмет за община Бургас на местните избори 2011 и собственик на телевизия СКАТ. На изборите в Бургас на 23 октомври се очаква гражданите да бъдат заслепени от показното харчене на пари за “оправяне” на централните улици на града и морската градина – местата, посещавани от най-голям брой бургазлии и гости на града. Показната акция започна още преди две години, средствата са насочени към центъра на града, докато в същото време крайните квартали на Бургас остават с абсолютно същите проблеми и в абсолютно същото положение, както и преди 4 години, заяви Симеонов.

Проблемите са известни и са от години – незавършени канализации във всички жилищни комплекси и селища, превърнати в квартали на Бургас, дупки по асфалтираните улици, стари калдаръми по голяма част от улиците в старата част на града, липсващи пречиствателни съоръжения и всевъзможни други инфраструктурни проблеми. Според Симеонов, големият проблем на Бургас е увеличаващата се безработица, но вместо да вземе мерки по този въпрос управляващата партия се е заела да сменя пейките и бордюрите в централната градска част. Към индустриалната зона на Бургас не се насочват никакви инвестиции, за разлика от градския център, който е “излъскан” и “фризиран”. Според Симеонов, с показното харчене на пари за козметични предизборни промени в централната част на Бургас трябва да се приключи и бюджета на общината да се разпределя равномерно, за да покрива всички нужди и проблеми на града.

Първите 15 имена в списъка с кандидатите за общински съветници от НФСБ са:

1. Валери Симеонов
2. Валентин Касабов
3. Георги Дражев
4. Ангел Божидаров
5. Валентин Фъртунов
6. Здравко Сталев
7. Делян Иванов
8. Христиан Митев
9. Гинка Дянкова
10. Манук Манукян
11. Петър Петров
12. Ваня Чечева
13. Мария Петрова
14. Георги Костадинов
15. Константина Турлакова

Припомняме, че изборите за кметове, общински съветници и президент ще се проведат на 23 октомври. Гласоподавателите ще трябва да гласуват, поставяйки Х със син химикал в квадратчето срещу името на съответния кандидат/партия в три различни списъка.

Важно е гласоподавателите да знаят, че знака, с който отбелязват своя избор в квадратчето на бюлетината, трябва задължително да притежава следните характеристики:

1. знакът задължително да бъде Х (хикс) – не се приемат за валидни знаци като точки, кръстчета, плюсове, чертички, “чавки” и т.н.
2. знакът задължително да бъде изписан със син химикал
3. знакът да не излиза извън очертанията на квадрата

Гласуването на изборите в Бургас ще започне с отварянето на изборните секции в 6 часа сутринта на 23.10.2011 г и ще приключи в 19 часа.

Валери Симеонов

На 17 септември в предаването „Паралакс” на националната телевизия СКАТ кандидатът за кмет Валери Симеонов, издигнат от ПП Национален фронт за спасение на България, направи подробен анализ на четиригодишното управление на Бургас и начерта пътя за икономическото стабилизиране на Общината.

Групата на НФСБ пък в Общинския съвет – Бургас вече доказа, че може да бъде и коректив, и гаранция за спъване на корупционните практики в общината.

Най-добрият град за живеене?

На фона на предишните 3 мандата безвремие на червения Йоан Костадинов, през последните четири години в Бургас се свършиха не малко неща.

Как се подобри животът на бургазлии обаче? Истината е, че сегашното управление на Димитър Николов не направи нищо за икономиката на Бургас – основното, което обезпечава бъдещето на града.  Защото решаването на някои инфраструктурни проблеми с държавни и с европейски пари, асфалтирането на няколко улици, не хранят Бургас.

През този период не беше привлечен нито един стратегически инвеститор. Вместо развиване на икономиката, се строиха молове. Един такъв търговски център обаче решава трудовата заетост на стотина души – ниско квалифицирана работна ръка, но в същото време унищожава други 200 в кварталните магазини и съсипва малкия и среден бизнес.

Вместо да създава условия за развиване на производството, екипът на Димитър Николов пълнеше общинската хазна с приходи от продажбата на общинска собственост и повишаване на местните данъци и такси.

Съотношението на банковите влогове в Бургас към кредитите, които са отпуснати в града, е шест към едно! Тоест, само една шеста от парите на бургазлии са вложени в инвестиции, останалите пет шести отиват за кредити в други градове на България.

С други думи – в Бургас няма условия за инвестиране.

Един поглед върху трудовата заетост тук показва, че огромен процент от хората в общината се занимават или с нискоквалифициран труд, или с охрана. Това е 200-хилядният град, някогашната гордост на българската икономика!
Какво направи ГЕРБ през изминалия кметски мандат, за да промени това положение?

Направи Ларгото. С турски плочки. Огромна инвестиция, която обаче няма да напълни хладилниците на безработните бургазлии.
Направи един остарял и глупав проект на изхода на Бургас по пътя за Созопол, който и сега не може да поеме дори летния трафик, а да не говорим за 10 или 20 години по-късно.
И още няколко подобни инфраструктурни проекти, които по никакъв начин не обезпечиха поминъка на бургазлии.

Алтернативата

Конкретни стъпки в областта на икономиката като:
Инвестиране в дейности и предприятия, които да осигурят трудова заетост и да генерират приходи за общинската хазна, която сега се пълни с все по-високи данъци и такси.

Научно анализиране на процесите и набелязване на конкретни мерки:

1. Създаването на Обществен съвет по икономика с участието на представители на икономическата наука и бизнеса, общинска администрация, Общински съвет и на гражданството, в който да бъдат анализирани както проблемите, така и промените в икономическата обстановка.

2. Задълбочени изследвания върху сегашното движение на паричните потоци и спешни мерки срещу изнасянето на парични средства.

3. Привличане на големи инвеститори в областта на хранително-вкусовата и леката промишленост, като им се създават конкретни възможности (подходящи терени) за развиване на производството.

4. Създаване на Общински гаранционен фонд в подкрепа на малките и средни предприятия.

5. Анализ на структурата и дейността на сегашните общински фирми, в голямата си част губещи, и ролята им в икономиката на общината.

6. Създаване на нови икономически и търговски субекти и реформиране на общинските фирми, развитие на печеливши в дългосрочен план дейности:

- Изграждане на общински жилища в условията на ниска себестойност и/или отдаването им под наем;

- Създаване на специализирано предприятие за морски транспорт;

- Регистриране на Общинско предприятие за рибовъдство и аквакултури;

- Създаване на съвременна Рибна борса;

- Създаване на местно Предприятие за сувенирно производство с бургаска знакова определеност;

- Подпомагане и поощряване създаването на предприятия в областта на IТ технологиите;

- Създаване на предприятие за социално-битовите и комунални услуги в общината

7. Създаването на предприятия, които да имат планиращи, координиращи и консултантски функции в областта на енергийната ефективност, новите енергийни източници, санирането, топло- и хидроизолациите, газифицирането, широкото внедряване на соларните технологии за локално отопление и т. н.

8. Създаване на възможности бургазлии да получат право на акционерно участие в общинските дружества.

На предстоящите избори ГЕРБ трябва да има алтернатива. За да има и гаранция, че политическото лицемерие в местната власт ще бъде свито в ъгъла. Бургас вече е патил от такива управници без коректив, поддържани безропотно от Общинския съвет.

Алтернативата на ГЕРБ е Национален фронт за спасение на България, категоричен е кандидат-кметът на патриотичната партия в Бургас Валери Симеонов.

Манга се нарича специфичен вид японски комикси, чието създаване датира от XIII век. В Япония комикси се правят от незапомнени времена – съществуват карикатури на хора и на животни отпреди хиляди години, които носят в себе си отличителни знаци на модерната manga (стилизираните черно-бели графики с опростени линии). Манга комиксите процъфтяват в Япония след края на Втората световна война (1945 г.), като за баща на течението се смята писателят-илюстратор Осаму Тезука. В последните 10 години манга списанията и манга книжките надхвърлят 40% от всички книги и списания, продавани в Япония. Несъмнено е огромното влияние, което манга комиксите оказват върху различните форми на култура – японски и неяпонски.

След 1945 г., японската нация преживяла икономическа криза и тежка духовна депресия. Хартията се пестяла (а така се намалявала и сечта на дървета в горите!), затова списанията с комикси се печатали върху тънка вестникарска хартия. А тази хартия не можела да поеме много мастило. По тази причина днес рядко има по някоя и друга цветна страница, обикновено – заглавната и някоя от вътрешните. Понякога някоя кратка глава може да бъде цялостно оцветена, но това е изключение, потвърждаващо правилото. Безцветните комикси станали традиционни, а японците не се славят като нация, нарушаваща установените традиции. Четенето на комикси се превърнало в евтина психотерапия за японското общество (съществуват различни видове арт терапия, а литературната терапия е един от тях).

Стилът – опростените линии и стилизации на рисунките – е характерно японски, въпреки че влияние върху manga е оказало и китайското изкуство. В комиксите рисунки и думи са неразделно цяло. Една рисунка може да въздейства повече от хиляда думи, а думите могат да предадат това, което изкуството понякога не може. Двете заедно са невероятно силна комбинация. Рисунките са един вид виртуална реалност, но рисунките без история са нищо.

Anime

Anime се наричат японските анимационни филми, правени на основата на манга.
Първото аниме е създадено през 1916 г., по времето на Първата световна война. Отличавало се от съвременното аниме по преобладаващите тъмни цветове, неизпипаните детайли и скованите движения на героите. Съвременните аниме филмчета се отличават с огромните изразителни очи на героите, с техните щръкнали като бодли на таралеж прически с причудливи цветове. Главите на човешките фигури са уголемени, а понякога се издължава и тялото – тези нови детайли се появяват през 90-те години на XX век. Разбира се, има филми, в които пропорциите на човешкото тяло са спазени.

Манга комиксите и аниме филмите не са заимствани от Запада, а са нещо типично японско. Техните читатели и зрители принадлежат към най-различни възрастови групи. За разлика от неяпонските анимационни филми, смъртта и еротиката не са спестени дори и в комиксите и филмите, предназначени за деца. В тематично отношение в манга комиксите и в аниме филмите има всичко. Подразделят се на такива, предназначени за женската публика и такива, предназначени за мъжката публика. Жанрово са много разнообразни. Има сапунени сериали, исторически, психологически, фантастични, спортни, забавни, комични, трагични, с чудовища, с роботи, за катаклизми, има още ужаси, екшъни, има и еротични, а има и откровено порнографски…
Четенето или гледането на т.н. “хентай” комикси или филми – рисуваната еротика, преливаща в откровено порнографски сцени – пък е елемент от сексуалните перверзии на съвременните японци.

Художниците на манга комикси се наричат mangaka (където наставката –ка, също като българската наставка –ист, описва човек, който се занимава с нещо; така се образуват думите каратека, джудока – каратист и джудист са българските им съответствия). Преобладаващо са мъже, но има и жени, които създават предимно комикси, предназначени за женската публика. Японската манга се рисува от един, максимум двама художници, затова и не е трудно да се разпознае стила на любимия творец. Художникът напълно сам композира сюжета на мангата си и я рисува, придържайки се единствено към собствените си желания. Когато стане нужно черно-белите картинки да добият по-изразителен вариант, същият този mangaka издава албуми, наречени artbooks, в които представя цветови изображения на героите от мангата си. В Artbooks не се съдържа нищо друго, освен портрети, в тях няма история и последователността от картини не е от никакво значение. В случай, когато мангата се хареса, може да се пристъпи към изработването на аниме. Художникът няма никакъв достъп до анимирането на произведението му. Негова намеса може да има единствено по отношение на сценария, но твърде рядко неговите желания са от значение. Всичко е в ръцете на сценаристи, които променят сюжета така, както си пожелаят. Накрая различията между първоначалния продукт – мангата – и анимето са често значителни. В много случаи се е стигало до конфликти между сценаристите на филма и художника на комикса. За съжаление, промяна в историята наистина се налага, тъй като една евентуална дословно анимирана манга не би имала никаква стойност, а и от техническа гледна точка нещата се различават съществено. Още повече че анимето трябва да се обособи като отделен жанр, а не – да копира вече съществуващи произведения…

Всъщност, между манга и аниме има толкова прилики, колкото са и разликите. Двата жанра се преплитат и си влияят взаимно. Някои от героите в манга комиксите и в аниме филмите са грозни или отритнати от обществото. Но личностите им са изпипани психологически, имат свои мечти и надежди, а лошите герои имат оправдание за злините, които вършат. За разлика от неяпонските комикси и анимационни филми, тук липсват супергерои, които спасяват света от гибел. Съществуването на всеки герой – добър или лош – е добре аргументирано. Драматизмът на разказа не е повърхностен, характерите на героите са многопластови. В процеса на преодоляване на някаква екзистенциална криза, те търсят пътя към себе си, търсят себепознанието и в крайна сметка го намират. Противоположностите не се изчерпват с добро – зло, бяло – черно. Героите претърпяват множество взаимно влияещи си промени на съзнанието и на личността. Manga и animе съдържат един вид духовен оптимизъм, а не само – вариации на тема “добро срещу зло”. Дори злите герои (те не са просто лоши и зли – те са реални като теб и мен) могат да получат шанс за изкупление. Нещастните могат да бъдат на крачка от щастието и, все пак – да не го постигнат до края. Силата се използва за защита на слабите. В манга и аниме се разказва за любов, омраза, предателства и смърт, а действителността може да бъде показана откъм най-бруталната й страна, като хепиендът съвсем не е задължителен. В аниме филмите има повече автентични емоции, отколкото можем да видим в реалния живот – рисуваните герои правят по-изразителни физиономии и жестове с ръце, например тяхното изчервяване е основен похват в японската анимация (също така, големите очи символизират невинност, а малките – злоба). В манга и аниме няма невъзможни неща – тук въображението е превърнато в култ, в оръжие срещу действителността! И накрая, както в повечето добри и истински истории, manga и anime свършват. Героите и героините се женят, умират или изчезват. Често се случва едно от следните неща: героят печели (тронa, човек от противоположния пол или изобщо всичко), героят умира (обикновено след като постигне мечтата си), героят побеждава (но на много висока цена). Обичайно е в края на някои филми в очите ви да напират сълзи или пък да зяпате ококорени до финалния надпис…

В крайна сметка, за да схванете философията на манга и аниме културата, трябва да вложите много време и постоянство. Трябва да подходите към новото без предразсъдъци и без комплекси. Ще сгрешите, ако си помислите, че заниманията с манга и аниме са единствено “детска работа”, признак за неизживяно детство или признак на някаква лудост. За жалост, японската анимация не се радва на такава популярност в България, както – в повечето страни по света. У нас липсват книжарници, където да се продават манга комикси, телевизионните канали почти не показват аниме или пък показват, но спират сериалите по средата. Всяка книжка и всяко списание с манга, донесени от чужбина, се посрещат тук като “манна небесна”. Не може да се даде лесен отговор на въпроса, защо в България манга и аниме не са популярни, но пък бъдещето е пред нас!

Всъщност, вече се научих да не очаквам кой знае какво от продължения на култови филми, правени повече от десетилетие след последната серия. Просто когато ги гледам, очаквам нещо съвсем различно, и не се ангажирам с емоциите си и спомените от предходните филми. Знам, че няма да е като едно време, но ако е от добрия стар екип, ще е нещо добро и качествено. Такъв беше случая и с „Умирай трудно 4”, и с „Роки 6”, и с „Рамбо 4”, и сега с последната серия за Инди.

Доста негативни мнения чух за филма, особено за сценария му.

Погледнати от контекста на времето, по което са правени, и на времето, в което се развиват, фабулата на филмите следва логиката на желанията и вълненията както на публиката, така и на сценаристите. По време на Втората световна война нацистите наистина хвърлят много пари и ресурси за издирването на християнски реликви, които да помогнат на арийска раса да господства над света. А и кои са двете най-пикантни „археологически” тайни за западната публика!? Няма как да ги трогнете и развълнувате зрителя с нещо обикновено. Обикновените неща ги вършат скучни хора като Шлиман и Керам, и техните открития не са никак колоритни и епохални. Сетихте ли се кои са тези две реликви, които са свещени за три от най-разпространените монотеистични религии в света, но изключително ценни за християните? Граала и Кивота! И точно с тях се занимават две от сериите за археолога-чешит. Хитлер ги е търсил през четиридесетте години на 20 век, тъй като силно вълнували хората; вълнуват ги и през осемдесетте години на същият век, нищо че сведенията за тях са толкова достоверни и исторически, и археологически, колкото и доказателствата в полза на това, че Земята е плоска.

Но тогава къде се вмества „Храмът на обречените”? Ами пак в рамката на западния зрител-мечтател. Източна култура, тъмна Индия, странни и кървави ритуали, и фокусът е върху различията и странностите, а не върху древната култура. Пак си пасва идеално на интересите.

И някак логично идва и фабулата на последната серия. Аз лично смятах, че ще се върти около извънземни и посещение на Земята от тяхна страна – както сега, така и в древното ни минало, а също и около следите които са оставили. И така стана. Логично беше, след като действието се развива в петдесетте години. Точно времето на бума на НЛО-манията, случая „Розуел”, „Синята книга”, теориите за посещението на Земята в древни времена от свръх-напреднали цивилизации; книгите на Деникен и теориите за Наска и пирамидите; нищо, че всичко това е разтегнато във времето дори и след датата, на която се развива действието. За западния зрител то е по онова време – някъде там, след средата на 20 век. Така че, за мен, четвъртата серия не беше изненада като идея.

Според мен, последната серия беше добра. Имаше си всички елементи, характерни за старите серии – загадъчни надписи; стада от гадинки (да припомня – змии, пълчища насекоми, плъхове, а сега мравки-човекоядци, при това с доста пресилени дарби и глад); мадамата която си пада по бат’ Инди; преследване с някакво моторно превозно средство, готини лафове и тънко чувство за хумор; естествено, и лоши типове, които искат безгранична власт или богатство и т.н., а и да не забравяме най-важното – накрая всичко рухва (отдавна ми е писнало от този прийом в киното). Изобщо, всичко със запазената марка Индиана Джоунс.

Освен това, четворката най-накрая обръща повечко внимание на личното щастие на Инди, намира му една отдавна изгубена половинка, че на всичкото отгоре го дарява и със син. Какъв по-добър край на тази легендарна поредица можем да си пожелаем!

Е, явно можехме да си пожелаем малко по-добре съшит сценарий. Направо се чудя как, след около две десетилетия умуване, може да има толкова явни дупки във фабулата, и същевременно толкова ярко да личи как биха могли да бъдат избегнати. Такова нещо нямаше във старите серии. Или златните момчета на Холивуд вече остаряват, или Лукас и тук се е направил на всеможещ, и се е заел основно с писането на сценария, защото виждам стила на същите грешки и бели конци като в новите серии на Междузвездни войни. Но тук, слава на извънземните с кристалните черепи, те са далеч по-малко, дори могат да бъдат пропуснати, ако не се задълбочава много човек.

Да, можехме да си пожелаем и други злодеи. Да, знам, че по това време студената война е в разгара си, че СССР в лицето на Сталин извършва зверства, равностойни на холокоста, и че те са логичния и достоен противник, но въпреки всичко нещо не ми се връзваха. Не защото не могат да направят това, което им приписаха. О, напротив, можели са, и още как. Просто им липсва ореолът на мистицизъм, магията на въплътеното в арийския идеал зло, аурата на окултното. Руснаците са просто изключително сурови, праволинейни, а и комунизмът никога не се е славел с откритото си влечение към окултното, паранормалното и извънземните посещение в миналото. Но пък, погледнато реално, няма и кой да изпълни тази роля. Всяка друга избрана страна или режим, или правителство, щяха да изглеждат съвсем не на място, плоски и бутафорни.

Но като цяло, въпреки забележките, „Индиана Джоунс и кралството на кристалния череп” си е един превъзходен филм. Различен от предходните серии, но носещ техния дух, дори бих казал малко помъдрял, както е остарял и героя, и едновременно с това имащ заряд и индивидуалност, което го прави не просто поредното продължение, а достоен и щастлив край за един от най-популярните кино образи.

В самата Русия мненията изобщо не са еднородни, както може да си помисли някой, който чете само официалната, обслуждаща Кремъл преса. Всъщност голяма част от самите руснаци станаха горещи поклонници на изрисувания паметник. LiveJournal.ru е най-големият безплатен руски блогов хостинг и истинската територия на свободното слово, в което може да се убеди всеки, който го поразгледа дори само няколко часа. В блоговете на ЛайвЖурнал мнението на поне половината руснаци се разминава твърде много с мнението, насаждано от официалните руски медии.

Например в официоза Российская Газета, в описанието на разкрасения паметник е използвано изречението:

Также основное место в композиции занял солдат в американской военной форме. (Превод: Основно място в композицията заема войник в американска военна униформа)

Връзка към източника

Къде е тоя солдат в американска военна униформа никой не може да каже колкото и фотографии да разгледа. Изглежда автора на статията е убеден, че униформата на Супермен е въведена в американската армия. Това са руските официални медии, какво да се прави…

Позволявам си да публикувам превод на няколко десетки мнения от няколко форума и най-вече от блогове в ЛайвЖурнал, които казват всичко по-добре от който и да е коментар в нашите и руските официални медии.

Nagmor: Ама че уроди…

Bonmaier: Надявам се тия художници-уроди да измрат, и те, и семействата им…

Sudapadles: напразно проливахме кръвта си за българите, трябваше да ги оставим на турците да ги издушат. Тогава може би нямаше да има и Сараево, и Първа световна, и 1917 и съответно – Хитлер също нямаше да го има. Ето тогава Русия щеше да е свръх-държава…

Ambrosij: Значи българите са ни попречили да станем свърх-държава?

plakh: Значи съветската армия е освободила България от турците?

Alexandr:  В цял свят възприемат историята адекватно и адекватно се отнасят към съветските фетиши. Само Русия като удавник за сламка се държи за несъществуващата история на несъществуваща държава. Хората, живеещи в несъществуващо минало, нямат бъдеще…

etorodnaia:  Българите вече почнаха да забравят, идеологията на НАТО дава плодове…

bankinobi: Гадове проНАТОвски…

zlobnyfoz Ама и вие сте майтапчия…

adam_librikov: Сам по себе си този паметник е тягостно-уродлив представител на съветския имперски стил. Поставянето на подобен паметник само по себе си е неуважение към падналите във войната, тъй като той увековечава не загиналите, тъй като не показва трагедията на рано прекъснатите животи, а се явява знак за покорство към съветския режим.

vadim16rus: Красота, на мен ми хареса.

xo66u: При цялото ми уважение към паметта… яко е все пак, художника е велик.

Mazibox: Лично аз не виждам проблем това изхвърляне на съветската скулптурна школа да бъде пооцветено… Не оскърбява естетичното ми чувство, щото естетика в това бронзово говно просто няма.

Е2-Е4: Паметника си е паметник – ни повече, ни по-малко. Той е История! Но странна е тенденцията… Естония, Украйна, Грузия – всички тия разлюбиха своите освободители. Какво е това – странна неблагодарност някаква?

nemec_vader: Наоколо е пълно с врагове… Даже хлапетата, рисуващи комикси по паметниците на героите не са просто хлапета, а замаскирани агенти на ЦРУ, МИ-6 и Мосад. Всяко действие в света има една-единствена цел – да оцапа (в оригинала – подосрать) Русия и нейните съвеЦки патриоти. Докога бе?

Nemolodoj: Красиво и остроумно… И надписът е напълно уместен. Нямам пиетет към монумента. Смятам, че уважението към паметта на загиналите е похабено от официалното пропагандно натякване и навиране в очите на подобни паметници.

mylifeyd: Все пак – креативно е… Макар че техния креатив е трябвало да се прояви другаде и все пак – получило се е…

IgorOdy: Разбрах за себе си, че твърдението на Путин, че Русия е можела да се справи във Втората Световна без всякаква чужда помощ, дори без помощта на украинските войски, е много по-голяма плюнка по загиналите войници отколкото оцветяването на някакъв паметник. Така че руснаците поддържащи Путин трябва да изпълняват съвета му и по-често да се поглеждат в огледалото. Може би тогава ще разберат защо не ги обичат.

sernep: Извинявайте, но фейсбучното бутонче Харесва ми към подобна новина изглежда само като допълнително издевателство над и без това поруганите ни деди…

ibidgan: А може пък на някого да му хареса?

Sernep: считаш, че трябва да им дадем още един повод да се надсмеят над паметта на нашите деди? Аз на такъв бих му откъснал ръцете…

nemec_vader: На мене пък ми харесва, забавно е…И съчувствам на тези, които за да почитат паметта на дедите си се нуждаят непременно да имат пред очите си десет тона дялан гранит…

constructer На любителите на този вид изкуство предлагам на наемат художника, за да украси надгробните паметници на техните баби и дядовци с образите на американски супер-герои. Сигурно това ще довеве до пристъп на умиление техните родители. Расте поколение от морални олигофрени и неандерталци, неспособно да различи кое е красиво и кое е подигравка над тях самите.

Zlobnyfoz: Прощавайте, но какво отношение имат паметниците в страните, където е процъфтявал тоталитаризма, към паметните плочи на нечии баби и дядовци?

engineer_kpi: На хората все по-малко им харесва да играят натрапени роли – оттук идва и това творчество

coptimizer: Аз съм объркан – от една страна е красиво и креативно. От друга – това е гадост и тоя трябва да го разстрелят…

engineer_kpi :Май е трябвало да разстрелят политиците, заради които се появяват такива паметници.

ars333: Това е яко… А на който не му харесва – да ходи на психолог. Отсъствието на чувство за хумор е сериозно психическо разстройство.

Nagmor: Бихте ли искали да изрисуват надгробната плоча на дядо ви? Оскверняването на паметника на падналите в боевете против нацизма – това е сериозен морален проблем, неумение да се отличава кое е допустимо и кое – не в човешкото общество.

mantix: Какви загинали, в какви боеве. По време на окупацията на България, загубите на Червената армия, ако не ми изневерява паметта, се състоят от 6 души случайно попаднали на мина на черноморския бряг… За българите съветският войник никога не е бил освободител, а гнусен окупант (в оригинала – сраный оккупант), който се е довлякъл неканен и е установил за цели 50 години мерзките си порядки. Така че пак добре, че паметника са го оцветили с боя, а не са го омазали с лайна…

nagmor: Айде да не говорите от името на всички българи…

mantix: Така се получи, че често пътувам до България и често разговарям с българи, вече много години. Затова мога да кажа, че не говоря от свое име, а сумирам това, което съм чул и видял.

Nagmor: Аз пък съм бил в България по времето на СССР и друго съм чувал – братя завинаги, България – 16-та република на СССР – от обикновени хора съм го чувал. И сега какво, да спорим? Моято дума против вашата?

Mantix: Не виждам смисъл да спорим – всеки си има неговият опит.

Mazibox: Ура-патриотите е ясно, че не разбират от съвременно изкуство… Затова изказват своето “пфу” псувайки максимално – както винаги впрочем. Аз тия паметници бих ги премахнал, защото те са омерзителни и по съветски гротескни. Защо да стърчи това бронзово говно…

mr_however: Аз бих го оставил паметника както е – това е памет и за героите, пролели кръвта си и за героите изсрали се… Уверен съм, че художниците точно това искат – да се почисти паметника. Защото това ще породи легендата за тях…

geers: Най-после в сивата шибана съветска (в оригинала – совковая) уродливост някой добави цветове… А който иска да почита съветските войници – него го съветвам някак да помогне на останалите ветерани от войната, щото осраната паЦреотична кремълска сган (в оригинала – кремлядь) е напълно неспособна да го направи.

По всичко изглежда, че и за Русия има надежда – и там расте поколение с различно от това на мухлясалите глави мислене.

Всъщност ефектът на снежната топка вече започна – който желае може да си поръча тениска с щампован върху нея паметника на съветската армия във веселият му вариант и надписът “В крак с времето”:

Интересно дали ще арестуват облечените с подобна тениска? Всъщност това е реторичен въпрос. По градовете на България свободно се продават тениски с лика на Сталин и кръстосаните сърп и чук отдолу. При това положение значи никой не може да има претенции към тениските с изрисувания паметник на съветската армия.

Облечете нещо цветно, поръчайте си тениска с паметника. Трябва само да си изтеглите безплатния psd-файл или eps-файл и да го дадете в първото ателие, където печатат върку тексил. Повече информация – в BulBlog.com. Enjoy!

Толкова сарказъм, самоирония и така на място проявено чувство за хумор отдавна не съм срещал в България. Позитивните отзиви по форуми и блогове казват всичко, което може да се каже – има все още креативни и талантливи млади хора в България, може би все още има надежда за тази страна. Ето какво направиха само с няколко флакона спрей и въображението си. Днес новината за преобразения паметник в София беше по страниците на много европейски, американски и дори автралийски вестници.

Реакцията на някои политици и на мнозина обикновени хора, за които СССР много дълго е бил важен колкото слънцето и въздуха за всяко живо същество, също вече е известна – извършителите са обикновени вандали и заслужават наказание. Това няма как да ни учуди – привържениците на тоталитарните режими никога не са се отличавали с чувство за хумор.

Ако зависеше от мен, паметника щеше завинаги да остане в това състояние. Медиите вече писаха за хиляди хора, които са го посетили днес и са се снимали за спомен. Защото вероятно и на чиновниците в Столична община няма да им достигне споменатото чувство за хумор и ще заличат оригиналната творба.

Прочее, ако си вършеха работата, за която са назначени и за която им се плаща, в чиновническите мозъци може би щеше да просветне прозрението, че така изрисуван, паметникът на съветската армия ще привлече това лято толкова туристи, колкото не са го посещавали откакто е изтипосан на пъпа на столицата. Но това вече е друга тема.

Нека да разгледаме морала в Новия завет.

Тук ситуацията е коренно променена. Няма заповеди за кланета на старци, жени и бебета, няма заповеди за грабежи (В Стария завет Господ-Бог ясно и изрично заповядва на евреите да откраднат злато и дрехи от египтяните. Изглежа заповедите “Не убивай” и “Не кради” са важели само в определени случаи.).

В Новия завет нещата са тъкмо наопаки – има призив вярващите не само да не вършат злини, но дори да не се противят на злото, когато то ги застигне. Дори нещо отгоре – заповедта е вярващите не само да не се противят на тия, които им вършат зло, но даже доброволно да се подлагат на злото, а също тъй и да обичат неприятелите си:

Матей
Не се противете на злия човек; но, ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата.
На тогава, който би поискал да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и горната дреха.
Който те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две.
Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят.
Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада?

Следвайки тия правила, един истински християнин не само не би трябвало да окаже съпротива на крадците, които са му задигнали примерно парите от дома му, но би трябвало да ги догони, за да им предаде и накитите на жена си, които те в бързината не са успели да задигнат. Ако някой е изнасилил примерно жената на истинския християнин, той, следвайки духа на Новия завет, би трябвало също тъй да предложи на изнасилвачите и дъщеря си или сестра си и т.н. Аз обаче не съм чул още за подобни случаи и ще бъде интересно ако някой християнин вече е постъпил по тоя начин, то да сподели тук какво точно е направил.

Освен несъпротивата и подлагането на злото и любовта към неприятелите, в Новия завет има също тъй и призиви към самоосакатяване:

Матей
Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си.
Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли го; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла.
И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и хвърли я; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да отиде в пъкъла.

Вярвам всеки ще се съгласи, че всекидневно милиони християни пожелават всевъзможни жени – колежки от работата, служителки в разни служби или просто засукани, минаващи по улицата мадами. Аз обаче още не съм видял ни един християнин, който да си е извадил окото или да си е рязал ръце и крака поради тая причина. Някой би си помислил, че истинските християни се срамуват или са въстанали срещу толкова голямо, очеизвадно и чистокръвно лицемерие и такова явно разминаване между заповедите в Новия завет и изпълнението от страна на вярващите. Нищо подобно обаче не се случва. И това, изглежда, също спада към “християнския морал”.