Християнският морал, на който ни учи Библията (Стар Завет)
Ездра
Всичко това аз казах пред Тебе, Господи, защото Ти за нас си създал тоя свят.
А за другите народи, произлезли от Адама, Ти каза, че те са нищо, че приличат на слюнка…Второзаконие
Но в градовете на тия народи, които Господ, Бог твой, ти дава да владееш, не оставяй жива нито една душа…
…предадохме на заклятие всички градове, мъже, жени и деца, не оставихме никого жив…Брат ти, син на майка ти, или синът ти, или дъщеря ти, или жената, която почива на пазухата ти, или приятелят, който ти е като душата ти, ако те изкуси тайно, като рече: Да идем и да служим на други богове… да не се съгласиш с него нито да го слушаш, нито да го пощади окото ти, но непременно да го умъртвиш…
Царе
А около пладне Илия им се присмиваше [на Вааловите пророци] като казваше: Викайте със силен глас, защото е бог! той или размишлява, или има някаква работа, или е на път, или – може би – спи и трябва да се събуди.Илия им каза: Хванете Вааловите пророци; ни един от тях да не избяга. И хванаха ги; и Илия ги заведе при потока Кисон и там ги изкла.
Бих могъл да дам още стотици цитати, но посланието на Библията няма да стане много по-ясно, тъй като то е предостатъчно ясно дори и само от горните цитирани редове. Да обобщим какво научаваме от тези цитати:
- Не всички хора имат равни права и не всички народи и нации са равнопоставени – има такива, заради които сам Господ-Бог е създал света – това са божиите любимци, а има и такива, които са пълни нищожества, просто плюнки.
- Когато Господ-Бог желае да даде на някои от любимците си чужда земя и чужди градове, той няма друга тактика освен поголовното клане на мало и голямо, включително жени и пеленачета.
- Отношението към чуждите религии е подигравателно, а тактиката към кланящите се на чужди богове е проста и ясна – отново клане. Всеки, който иска да смени вярата си също трябва да мине под ножа.
Това е прехваленият християнски морал, това е християнската нравственост, на която ни учи първата част от Библията – Вехтият (Старият) Завет.
След това обаче изведнъж настъпва уж коренна промята – сам Господ-Бог се отмята от въпросния Стар завет и сключва нов, тъй като, както ни казва апоспол Павел, първият завет, т.е. Стария завет, е имал известни недостатъци:
Посланието до Евреите:
…ако оня първи завет е бил без недостатък, Бог не би търсил място за втори.
А като казва „нов завет“, Той обявява първия за остарял. А онова, което овехтява и остарява, е близо до изчезване…
Тук разбира се трябва да се усъмним най-малкото поради две неща – първо, в Библията е казано е, че Господ-Бог не се променя и остава същия вчера, днес и утре. Следователно, Той не би трябвало така драстично да променя завета. Второ, самата мисъл, че Господ-Бог може да сътвори нещо с недостатък, вече е кощунствена. И не на последно място – ако християните наистина смятат Стария завет за нещо, което е било “близо до изчезване” още преди 2000 години, то отдавна би трябвало да са го извадили от състава на Библията. Но както знаем, това не се е случило и едва ли има шансове да се случи.
Следва продължение…
В продължението ще разгледам морала, на който учи Новият завет.